сряда, 1 март 2017 г.

Харуки Мураками - "1Q84" - книжно ревю


 
 
Четеше ми се нещо в жанр антиутопия / алтернативна история , и попаднах като препоръка на обемистата трилогия на японския автор .
Заглавието е препратка към политическата и социална антиутопия „1984“ на британския писател и журналист – Джордж Оруел ,  която на мен ми се стори малко мрачна и затормозяваща . Надявах се в сюжета Мураками да е поел в друга посока , и в действителност – нямат нищо общо.
Действието се развива през 1984г. , и историята започва представяйки по отделно съвсем нормалното , на пръв поглед , ежедневие на главните герои – Тенго и Аомаме , в един свят - не по различен от познатата ни , скучна действителност.  Каква е личната им история , с какво точно се занимават ,  каква е връзката между тях , и как това ще развие събитията ? Ще разберем бавно , на пресекулки , капка по капка , в хода на сюжета на трите книги. Чак прекалено бавно.

Ще отида до там , че да предположа , че Мураками самият е човек с богат вътрешен свят , прекарващ много време в размисли и анализиране. За това героите му са обрисувани по подобен начин. През повечето време - и в трите книги , но най вече във втората - ще четем какви мисли се въртят в главите им , докато си готвят точно каква определена храна , облечени в точно какви определени дрехи. Ще четем подробни описания на пейзажи и обекти , върху които привидно се акцентира като важни за сюжета , но впоследствие се оказва , че не са. Много хора биха нарекли това "отплесване" , и "разтягане на локуми".

Ето защо , докато прехвърлях по диагонал , в полузаспало състояние тези лирически отклонения , ненадейните фантастични елементи ми идваха рязко и изневиделица.
Героите осъзнават , че са попаднали в нов , абстрактен , алтернативен свят . Привидно той е същият , като добре познатия - хората и сградите са същите , ежедневието е същото. Но новата действителност има някои необясними , фантастични елементи. Нещо , наречено "въздушна какавида" , от която се ражда подобие на алтер его , мистериозни "малки човечета" , които излизат от странни портали , и това , че има две луни. В историята играе важна роля тайна религиозна организация със своя лидер , чаровна тийнейджърка със загадъчни способности , богата вдовица с лична история. Нашите главни герои символично наричат новия свят "1Q84" (игра на думи , на японски буквата"Q" и номер "9" се произнасят еднакво) , защото те са единствените , които виждат , че светът се е променил.
Отначало си мислих , че във всичко това няма никаква логика , и не може да стане по-абсурдно. В последствие продължи да няма никаква логика и да е абсурдно :D Но придаде характер на книгата и заформи историята , която да задържи интереса .

Дали пораждането и механизмите на новия свят се изясняват до края на книгата , или продължават да бъдат загадка , ще оставя на читателя сам да разбере. В заключение ще кажа , че никога не бях отделяла цяла вечност време , за да прочета книга , която едновременно ме отегчава до смърт , и не искам да я оставя. Може би и в това и е чарът :)
 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар