Четеше ми се нещо в жанр антиутопия / алтернативна история , и попаднах като препоръка на обемистата трилогия на японския автор .
Заглавието е препратка към политическата и социална антиутопия „1984“ на британския писател и журналист – Джордж Оруел , която на мен ми се стори малко мрачна и затормозяваща . Надявах се в сюжета Мураками да е поел в друга посока , и в действителност – нямат нищо общо.
Действието се развива през 1984г. , и историята започва представяйки по отделно съвсем нормалното , на пръв поглед , ежедневие на главните герои – Тенго и Аомаме , в един свят - не по различен от познатата ни , скучна действителност. Каква е личната им история , с какво точно се занимават , каква е връзката между тях , и как това ще развие събитията ? Ще разберем бавно , на пресекулки , капка по капка , в хода на сюжета на трите книги. Чак прекалено бавно.
Ще отида до там , че да предположа , че Мураками самият е човек с богат вътрешен свят , прекарващ много време в размисли и анализиране. За това героите му са обрисувани по подобен начин. През повечето време - и в трите книги , но най вече във втората - ще четем какви мисли се въртят в главите им , докато си готвят точно каква определена храна , облечени в точно какви определени дрехи. Ще четем подробни описания на пейзажи и обекти , върху които привидно се акцентира като важни за сюжета , но впоследствие се оказва , че не са. Много хора биха нарекли това "отплесване" , и "разтягане на локуми".
Ето защо , докато прехвърлях по диагонал , в полузаспало състояние тези лирически отклонения , ненадейните фантастични елементи ми идваха рязко и изневиделица.
Ще отида до там , че да предположа , че Мураками самият е човек с богат вътрешен свят , прекарващ много време в размисли и анализиране. За това героите му са обрисувани по подобен начин. През повечето време - и в трите книги , но най вече във втората - ще четем какви мисли се въртят в главите им , докато си готвят точно каква определена храна , облечени в точно какви определени дрехи. Ще четем подробни описания на пейзажи и обекти , върху които привидно се акцентира като важни за сюжета , но впоследствие се оказва , че не са. Много хора биха нарекли това "отплесване" , и "разтягане на локуми".
Ето защо , докато прехвърлях по диагонал , в полузаспало състояние тези лирически отклонения , ненадейните фантастични елементи ми идваха рязко и изневиделица.
Отначало си мислих , че във всичко това няма никаква логика , и не може да стане по-абсурдно. В последствие продължи да няма никаква логика и да е абсурдно :D Но придаде характер на книгата и заформи историята , която да задържи интереса .
Дали пораждането и механизмите на новия свят се изясняват до края на книгата , или продължават да бъдат загадка , ще оставя на читателя сам да разбере. В заключение ще кажа , че никога не бях отделяла цяла вечност време , за да прочета книга , която едновременно ме отегчава до смърт , и не искам да я оставя. Може би и в това и е чарът :)
Дали пораждането и механизмите на новия свят се изясняват до края на книгата , или продължават да бъдат загадка , ще оставя на читателя сам да разбере. В заключение ще кажа , че никога не бях отделяла цяла вечност време , за да прочета книга , която едновременно ме отегчава до смърт , и не искам да я оставя. Може би и в това и е чарът :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар