Палитра сенки на Makeup Revolution - I heart makeup - " I heart chocolate"

Събрах известно количество гримове на английската марка Makeup Revolution , и смятам че е добра идея да започна да споделям мнението си за тях.
Марката има богат асортимент от продукти , голяма част от които са по собствени идеи , но е известна с това , че прави сполучливи и достъпни копия на популярни продукти от висок клас марки като Urban Decay , Too Faced , Kat Von D и други. Аз не притежавам оригиналните и не мога да правя сравнение с тях , за това ще споделя само като общи впечатления.

Днешното ревю е на палитра , която се казва "I heart Chocolate" , на "I heart makeup" , което е сестринска марка ( или под-марка , или серия ,  така и не съм сигурна какво) на Makeup Revolution.

Очевидно е разработена да бъде копие , поне като цветове , на така популярната палитра на Too Faced - Chocolate Bar . Външната опаковка е симпатична , във форма на разтапящ се шоколад , и с размер малко по-голям от на истински шоколад.  Дизайнът е собствен и не е копиран от Too Faced , за което бих дала положителни точки.

Отваряйки палитрата виждаме , че разполага с голямо , напълно функционално огледало , и 16 бр. сенки. Визията им и разположението им в палитрата е много сходно с това на Too Faced , само на първият ред са леко разместени. Съдържа матови и перлени цветове , както и матови с брокат , почти всички в неутралната гама и подходящи за ежедневна визия. Съдържаше и прозрачно фолио с написани върху  него имената на цветовете , което аз веднага изхвърлих , защото много ги мразя.

Като формула:
- Матовите са в различна степен на прашливост , като най-прашливият е светло розовият "Meet Chocolate" , който на суочовете изглежда малко брашнян ,  но не е нищо необичайно за такъв тип сенки и нищо прекалено. Не съм забелязала значително разпрашване на долния клепач , по време на нанасяне. Не са най-пигментираните матови сенки , които съм виждала , но се работи добре с тях и се разнасят чудесно. Като подбор на цветове са много подходящи за преливане в сгъвката. Матовите с брокат отговарят на същото описание , освен че брокатът е видим , но не прекален.
- Перлените за мен са това , което прави палитрата добра. Много фина текстура , нанасят се гладко и въобще не се прашат.  Като пигментация почти всички отговарят напълно на очакванията ми , освен блатно/войнишки зеленото "Piece me together" , което трябваше да наслагвам , за да получа наситеността , която исках.
С хубава база и фиксиращ спрей , сенките издържат цял ден без да се събират , и без видимо да им отслабва наситеността. Лично за моя вкус , някои от цветовете са твърде близки помежду си , за да постигнат контраст и да изглеждат различно на окото - като "Love Divine" и "You Need More" , и "What a Way To Go" и "Love Torn" , всички те са подобен бургунди/винен кафяво-червен , богат цвят , с подобна светлосила. Макар че са с различни финиши , и предполагам това оправдава присъствието им на едно място , пък и така е в оригиналната палитра.

Това са суочове , направени без база , на естествена светлина , като съм разтрила добре пръста си в рефила. По-надолу ще видите снимки на няколко  грим визии , които се опитах да направя с палитрата , където според мен цветовете са реалистични.

Като цяло - аз съм доволна и за мен палитрата си струва. Както казах , нямам тази на Too Faced , и предполагам че качеството и пигментацията няма да са абсолютно същите. Ако очаквате ефект "пресован пигмент " , само с леко докосване да вади невиждан цвят - не е точно това. Но съм сигурна , че е добра основа да се постигнат много подобни визии , и то с добра издръжливост. Ако имате оригиналната - едва ли ви трябва тази , но ако харесвате подбора на цветове ,  и искате чудесна ежедневна палитра , със симпатична опаковка , за не много средства - тя е едно добро попълнения към колекцията ви.

 

Може да се закупи от Enzo , TamBeauty , и други сайтове , цената е около 25 лв. Марката не тества върху животни.

Стефан Цвайг - "Мария-Антоанета" - книжно ревю

 

 

Винаги ме е изпълвал с любознателно любопитство животът на кралските особи и техните порядки и бит , във времена на монархия . В детските книги с приказки те са представени твърде завоалирано , но в действителност са многопластови фигури с присъщите им драми и недостатъци. Понякога могъщи тактици и владетели , друг път обикновени хора , наследили титлите без да притежават лидерски качества. Пионки на политическата сцена , попаднали в грешното време на грешното място.

Един такъв случай разглежда австрийският писател Стефан Цвайг в своята културно-историческа биографична творба "Мария-Антоанета". Романът разказва историята на австрийката , родена във Виенския кралски дворец като ерцхерцогиня на Австрия , дъщеря на владетелите на Свещената Римска Империя , станала по стечение на обстоятелствата и с политически замисъл кралица на Франция. Стилът е смесен между повествователен , и такъв с историческа стойност , прилагащ исторически източници , но в никакъв случай не е сух академичен текст като от учебник. Цвайг е съумял изключително увлекателно , и с психологическа наблюдателност , да проследи реалната поредица от събития и човешка драма , в духа на една бурна епоха през средновековна Франция , без да сваля всичко това до нивото на сапунен сериал.

Действието се развива в периода на втората половина на 18 в. , когато Австрия се стреми да скрепи съюза си в Седемгодишната война с Испания , Италия , Русия и стария враг - Франция. Това се случва с уредени династични бракове на многобройните австрийски принцеси . Така на 14 годишната Мария Антоанета - безгрижното и пренебрегвано от властната си майка дете , му се налага твърде рано да заеме една роля , за която не е готово , а може би и нравът му не е подходящ. Напуска родината , женят го за напълно непознатият френски престолонаследник , и се учи на етикет на бъдеща кралица. Може би ако тя беше твърда , политически ориентирана личност , може би ако съпругът и имаше интелигентност и достойнство на истински крал - щяха да съумеят да овладеят събитията , и съдбата им да беше друга. Ала през 20-те години на тяхното управление , френската революция съзрява ,  и целта и е да премахне монархията и издигне републиката . В тази картинка в лицето на цялото кралско семейство стои враг , който трябва да се заличи.

Както самият автор казва: "Мария Антоанета не бе нито велика светица на роялизма , нито пък блудница на революцията , а характер , който не се отличава с нищо особено; всъщност тя беше обикновена жена , нито кой знае колко умна , нито кой знае колко глупава , нито пламенна , нито студена , без особено влечение към доброто и без всякакво желание да причинява зло; тя бе обикновена жена от вчера , днес и утре , без наклонности към демонизъм , без желание за героизъм и навярно тъкмо поради това едва ли може да се превърне в обект на някаква трагедия. [...] Ала до трагизъм се стига и тогава , когато някой обикновен или дори слабоволев човек стане носител на чудовищна съдба , когато личната му отговорност го потиска и мачка - ето тази форма на трагизъм ми се струва дори по-човешка и покъртителна."

С други думи - ставаме свидетели на зараждането , развитието и падението на един характер , с всичките му присъщи събития . От безотговорността на детството , през лекомислието на младостта , през суетата и самозабравата , породена от висшестоящо положение , и през една истинска , но забранена любов ,  до рязкото съзряване , породено от негативни събития и злочестия край на гилотината .
Четейки книгата - Мария Антоанета отначало я гледаме снизходително , после я осъждаме , след това започваме да я разбираме , и накрая я съжаляваме.
Това е една истинска история с драматичен край и поука , с вплетен урок по история . Силно препоръчвам за любознателни читатели с интерес към исторически романи.

Харуки Мураками - "1Q84" - книжно ревю

 

 

Четеше ми се нещо в жанр антиутопия / алтернативна история , и попаднах като препоръка на обемистата трилогия на японския автор .

Заглавието е препратка към политическата и социална антиутопия „1984“ на британския писател и журналист – Джордж Оруел ,  която на мен ми се стори малко мрачна и затормозяваща . Надявах се в сюжета Мураками да е поел в друга посока , и в действителност – нямат нищо общо.

Действието се развива през 1984г. , и историята започва представяйки по отделно съвсем нормалното , на пръв поглед , ежедневие на главните герои – Тенго и Аомаме , в един свят - не по различен от познатата ни , скучна действителност.  Каква е личната им история , с какво точно се занимават ,  каква е връзката между тях , и как това ще развие събитията ? Ще разберем бавно , на пресекулки , капка по капка , в хода на сюжета на трите книги. Чак прекалено бавно.

Ще отида до там , че да предположа , че Мураками самият е човек с богат вътрешен свят , прекарващ много време в размисли и анализиране. За това героите му са обрисувани по подобен начин. През повечето време - и в трите книги , но най вече във втората - ще четем какви мисли се въртят в главите им , докато си готвят точно каква определена храна , облечени в точно какви определени дрехи. Ще четем подробни описания на пейзажи и обекти , върху които привидно се акцентира като важни за сюжета , но впоследствие се оказва , че не са. Много хора биха нарекли това "отплесване" , и "разтягане на локуми".

Ето защо , докато прехвърлях по диагонал , в полузаспало състояние тези лирически отклонения , ненадейните фантастични елементи ми идваха рязко и изневиделица.

Героите осъзнават , че са попаднали в нов , абстрактен , алтернативен свят . Привидно той е същият , като добре познатия - хората и сградите са същите , ежедневието е същото. Но новата действителност има някои необясними , фантастични елементи. Нещо , наречено "въздушна какавида" , от която се ражда подобие на алтер его , мистериозни "малки човечета" , които излизат от странни портали , и това , че има две луни. В историята играе важна роля тайна религиозна организация със своя лидер , чаровна тийнейджърка със загадъчни способности , богата вдовица с лична история. Нашите главни герои символично наричат новия свят "1Q84" (игра на думи , на японски буквата"Q" и номер "9" се произнасят еднакво) , защото те са единствените , които виждат , че светът се е променил.

Отначало си мислих , че във всичко това няма никаква логика , и не може да стане по-абсурдно. В последствие продължи да няма никаква логика и да е абсурдно :D Но придаде характер на книгата и заформи историята , която да задържи интереса .

Дали пораждането и механизмите на новия свят се изясняват до края на книгата , или продължават да бъдат загадка , ще оставя на читателя сам да разбере. В заключение ще кажа , че никога не бях отделяла цяла вечност време , за да прочета книга , която едновременно ме отегчава до смърт , и не искам да я оставя. Може би и в това и е чарът :)

 

 

Phytocode Rosa Damascena - хидратиращ гел за измиване на лице

Днешната публикация е посветена отново на български продукт , този път от марката Phytocode - хидратиращият гел за измиване на лице за чувствителна кожа с органична розова вода  , от серията им Rosa Damascena .

Марката се слави по нашите ширини с много хубави отзиви за продуктите си за коса , както и тези за лице за чувствителна кожа . Аз се запознах с Phytocode  , и конкретно с продуктa  , за който ще ви говоря точно сега ,  от родната ни абонаментна кутия Goodbox  , където преди време беше изпратен размер за пътуване. Още тогава ми направи добро впечатление , но до повторна покупка стигнах едва наскоро.

Твърдения:
"Високоефективен козметичен продукт , предназначен за измиване на кожата на лицето. Съдържа натурален , екосертифициран пенител. Био розова вода , екосертифициран комплекс с овлажняващо действие и водоразтворимо масло от Бабасу. Измива перфектно , без да дразни очите. Кожата е успокоена , без усещане за опъване , диша свободно. Гелът има тонизиращо , хидратиращо , защитно и подхранващо действие. За всички типове кожа."

Продуктът пристига в удобна цилиндрична опаковка с помпичка. Съхранявам я в банята и я използвам ежедневно от около месец , и до момента не ми се е запушила или повредила.

Консистенцията е прозрачен гел , по-скоро воднист , отколкото гъст , и не е лепкав. Пени се много незначително , почти никак . Има деликатен аромат на роза/розова вода , който никак не е натрапчив за моя вкус. Аз го използвам , като нанасям върху мокро лице и разтривам нежно и за кратко , и после изплаквам с вода.

Гелът наистина е много лек , измива много нежно и не опъва и не пресушава въобще. Дори първоначално използвах две помпи на измиване , защото имах чувството че е толкова лек , че за моята склонна към омазняване кожа няма да ми почисти добре . Но установих , че дори след като съм използвала само една помпа (количеството на снимката) , минавайки после лицето с тампон мицеларна вода , няма следи от фон дьо тен. Това , по моите критерии , го прави и икономичен. Много ми допада , че почиства без да е агресивен , и щади кожата.
Обаче със спирала категорично не се справя , получава се ефект "панда" , дори да не е водоустойчива.  За нейното премахване ще трябва да разчитате основно на друг продукт.

Като изключим това съм много доволна , и бих си взема този гел отново , както и бих разгледала и тествала други продукти на марката.

Състав:

В техния сайт и в дрогерия BeFit се предлага на цена от 12 лв.

All Nature skin care - крем за лице и мицеларна вода

Никога не съм робувала на предразсъдъци по отношение на достъпната българска козметика . Смятам , че тя се развива в положителна посока , и има доста сполучливи продукти с добро качество и натурален състав. Купувайки я подкрепяме родната икономика , и от екологична гледна точка -  щадим природата от излишни транспортни замърсявания.
All Nature  вече е добре позната линия на пазара , с продуктите си за коса и баня , но от скоро имат и серия грижа за кожата на лицето. Съдържа няколко вида крем за лице - дневен и нощен , серум за лице , два вида тоник , почистващо мляко и мицеларна вода.

Цените , обаче , не са от най-ниските като за козметика от България.

В този пост ще ви разкажа за тези , с които аз се сдобих - хидратиращият крем за нормална до смесена кожа с масло от камелия , и мицеларната вода с лайка.

Кремът идва в здраво , стъклено бурканче.

Обещанията , изписани върху опаковката са за овлажняване , омекотяване и 24 хидратация.
"С комбинация от активни съставки , осигуряваща натурална грижа и защита за кожата , изложена на ежедневните атмосферни условия. Богато на витамини и мастни киселини масло от камелия и разкрасяваща розова вода са претворени във формула , която омекотява и освежава кожата като възвръща еластичността и."

Аз го ползвам от около два месеца , и мисля че имам достатъчно насъбрани впечатления . Моята кожа е със склонност към омазняване. Търсих бързо попиващ , хидратиращ крем в лека форма , който да не ми омазнява допълнително , да не ми запушва порите , и да ползвам като основа за грим , и мога да кажа , че до голяма степен го получих. Не съм очаквала от крема да има стягащ , заличаващ бръчки ефект , а и той няма такива обещания. За това са други кремове от марката.

Първото ми впечатление когато отворих бурканчето и докоснах съдържанието беше ,
че ми прилича на крема на Pure Nuff Stuff с роза и ванилия. Но в последствие реших , че има само лека прилика в аромата , защото PNS е по- гладък и по-мазнеещ , пък и от него получих някаква алергия. Този е малко по-гъст и оставя кожата матирана. Не толкова матирана , че да има сух "кир-ефект" , просто сочна и немазна , почти сякаш няма нищо отгоре. Може би близко до усещането на този матиращ серум на Phytocode 20+. 

Докато се нанася оставя леки бели следи , които трябва да се втрият за да попият , и не е от тези , които с малко количество се покрива много площ. Но хидратиращите качества , като за моят тип кожа , ми се сториха прилични и съвсем достатъчни. Върху него фон-дьо-тенът ляга доста естествено. Не ми харесва , че има много дълъг списък със съставки.

Като цяло - добро кремче , съвсем прилично , но не УАУ. Ще го изхабя , после ще го сменя с нещо една идея по-подхранващо , и не изключвам варианта да си го купя отново , но не и на този етап.
Струва около 20лв. в аптеки Ремедиум , дрогерии BeFit , и може би други козметични и дрогерийни магазини.



Мицеларната вода  се води , че трябва да премахва грима и замърсяванията от лицето и от очите. Водата от лайка предотвратява раздразненията и има лечебни и успокояващи свойства.

Аз взех бутилка с помпичка , приспособена да се слага памучен тампон отгоре , което улеснява използването  с една ръка. Обаче първият проблем беше , че при натискане на помпата до долу , тя пуска прекалено много продукт , който хвърчи извън тампона и пръска навсякъде. Затова се научих да натискам леко , и да местя тампона , за да се напои равномерно. Това по техническата част.

Водата няма аромат , или е много слаб такъв , и почти не се пени. Като основно действие - да , премахва грим ( в по-голямата му част ) , и не ми е правила раздразнение . Но ми идва малко твърда и неикономична - докато с други води ми стига един тампон да си махна грима на двете очи , за тази ми трябват два , и то с повече настояване.

Върши си работата , но честно казано не ми допада и не бих я повторила , защото за 4 лв. повече ще си взема любимата ми Avril , с два пъти повече количество , с която се справям два пъти по-лесно.

Редовна цена : около 12 лв. за 200 мл.

Продуктите са веган. Не са тествани върху животни.